Точица от прегъната
Прешленост.
Обгърнала себе си...

Умрях във гардероба.
Сред всички закачалки.
Стоиш все още ти.

Аз търся брод, а ти си реката,
Пенлива и вгледана в свободата.
Аз тичам в омагьосания си кръг,

 
Научена, като гълъб,
Да следваш в следа

 
Уших те от тел и хартия,
Отпих те в отвара.

 
Съжалявам, людмила,
Виждал съм те гола.

Днес срещнах жена. Удивително.
В един бар. Имаше очи,
Като пролетта, без пролетната умора,

Твоите твърди обувки.
от боядисана кожа,
Пълни с ходила, уверени

Задължително ли е да си жив.
Да си
роден

 
Смешно е, когато нямаш корени, да пишеш за господа. Преди да заплюеш Валери Петров, измети елементарния си анти-комунизъм. Комунизмът не е създаден от Червената армия. Бъркаш в историята без да мислиш.
POSTED BY СТЕФАН ЧЕРНОКОЛЕВ | Д...

 
 
Все по-бавно...

 
Израства от блато,
С тънки стебла.