Когато отваряш душата си
или късове късаш от нея,

Гларуси, клавиши,
койоти в степта,
цветове потъващи бавно

Кактуси на зърна
 
Естествено твоите.

 
Една пета от зрелостниците (учениците, които завършват средно образование) са се затруднили да отговорят на въпрос от матурата по география „Къде минава магистрала Тракия?”
 

 
Смятах да напиша.
Нещо хубаво и нежно.

 
Медиите (няма да ви посочвам поименно, за да се обидите), както знаем, сте глухи. Това е естественото ви състояние. Затова се правите, че Иво Инджев не съществува. Тичате задъхани на всяка пресконференция на някой болен от хепатит в м...

 
 
Долових една новина, с няколко живота закъснение. Обичам късните новини. Както и късите. Даже максимално късите, но дебели. Обичам свински котлети по тигански.

 
 
Обичам победителите. Обичам и победителките. Обичам жените изобщо, но много повече тези, които се борят. Въпреки всичко. Които се сражават за своята кауза. Които ни карат да ги аплодираме. Гладиаторите, амазонките. Изпотени, от уси...

Странно
Когато нощта ни обладава
със странните си звуци и блестящи люлки,

От прости атоми сме изградени,
или от Неговата четка,
по нечие подобие технологично

На моята любов
 
От дъното на времето

(на Джулия Бел)
Каменна улица.
Може би моята.