Но не само тези, със стари имена.

Има и други, съвсем обикновени,

Но също толкова прекрасни. И също

с крила.

Сигурно,

защото онези, първите,

са били само

няколко.

Родени са с мисия.

Като стрела.

Поразяват, когато създават,

в своята самота.

С всеки допир, с всяко дихание.

Сигурно са с крила,

душите на смъртните когато за кратко

превръщат в любов и познание.

Знам, че и други

са ги видели.

Или чули.

Или прозрели.