Princely

Твоят принц съм аз.

Отрупан с прах,

и с грехове,

и малко побелял.

С протъркани мечти,

Сурова твърда смес

от острие и люта

мексиканска супа.

Във моята земя

зърно се ражда и умира.

Остава на стъблото рано

и стърже като нокти във зеница.

Копита има още

един проскубан ироничен кон.

Отнася принца

понякога до неговия дом.

Прегракнал е без стон.

От викане.

От гризане на пъпната си връв,

усукана като черво.

От сеч на гъсто.

От неизползване на меч.

От слаба памет

и гумени играчки.

Последният съм аз.

Едноок.

И грозен. Като замах,

като вътрешността на тиква.

Ще бъдеш ли сега

Ти моята принцеса?

Завинаги. Докато смъртта

ни раздели.