Wide Open

 

Отворил съм всички врати.

Да се проветри.

Да е свежо.

Да има движение.

 

Не чакам. Просто така.

Отворено ми е хубаво.

Широко. Жалко,

че не е достатъчно покъртително.

 

Може би ще вали.

Едва ли.

Остарявам. Може би е добре.

Както преди.

 

Ще си поискам дъжд.

На големи и твърди капки.

Да вали.

Както преди.

 

Покъртително,
освежително,
живително
и красиво е,
когато си широко отворен.
Страх ме е само когато
не е така.
Вероятно имам клаустрофобия.
Или фобия от затворени врати.

И... обичам да (ни) вали...