Объркваш ме.

Караш дори да мисля.

Сигурно защото

целуваш толкова бавно.

Обичам те. От вчера,

или отдавна.

Моля те, продължи,

поне още малко.

Нали... знаеш.

Бих искала да имаш,

освен всичко, което нямаш,

и дарбата да прощаваш.

Бих спряла, но бързам.

Не искам

сама, себе си

да достигна.

Закъснявам.

Целувай ме и ме гледай,

както аз искам.

Последно, безогледно и жадно...