Съвсем истински, ти

 

Посрещаш ме. И ме запращаш.

Обичаш ме. Разкъсваш ме.

Отхвърляш ме.

Но не достатъчно. И ненормално непорочно.

 

Търкаляш ме. По дъното на барабана.

Поемаш ме.

Излишно.

Прощаваш ми. Безплатно.

 

Проникваш ме.

Откъсваш. Най-смисленото в мен.

Прекъсваш. Всичко.

За да живея. И този ден.

 

Успяваш. Винаги. Да скъсваш

всички мускули и после бавно,

Откъслечно, стократно, да ме спояваш.

Еднократно.

Съвсем истински, ти



Посрещаш ме. И ме запращаш.

Обичаш ме. Разкъсваш ме.

"...Откъслечно, стократно, да ме спояваш.

Еднократно... "
това накрая го прочетох като " Едноактно!":))
Добре звучи!

много страст. Многообразие в любовта...
Сигурно на моменти е изморително.
Но звучи истински :)))

Много определения могат да се дадат за такова поведение, но...любов и обич... едва ли:(
Не е зле авторката да се замисли преди да си е сринала здравето.
Поздрави за нея:)))

все пак благодаря, от името на "авторката"... здравето е важно, наистина ...

Усещам ирония в отговора ти:(((, но какво е любовта, ако тя не прави хората щастливи, не ги възвисява и облагородява? Нима любовта трябва да малтретира психически и да убива? Спирам коментарите, защото от едно стихотворение не може в никакъв случай да се определи за какви взаимоотношения става въпрос, защо да си пишем съчинения на свободна тема, я? Току виж авторката просто се упражнява в писането на стихове и както се вижда добре го е написала. Въпреки, че имам друго виждане по тази проблематика, но стихчето е хубаво. Браво на нея!
:)))))

да, не е лошо да се упражнява, може и още ...
и отново благодаря, от името на "авторката"

:)))))))))))))))))