През последните няколко дни, като резултат от срещата на блогъри миналия петък, се повдигна въпроса за това следва ли блогърите да предпочетат анонимността, съответно да ограничат изявите си в пределите на блоговото пространство.
Наистина анонимността е защитата ни срещу посегателствата на външния свят, който често е враждебен и недоброжелателен. Нека тези, които държат на нея, я използват по всеки допустим начин, нека останат такива, каквито искат да бъдат само по силата на думите, написани от тях. Нека останат неразпознати.
А онези, които се осмелиха да „излязат на светло”, да си позволят да се срещнат с други себеподобни, както биха го направили с близките си, мисля, че не трябва да съжаляват. Непосредственият човешки контакт, ръкостискането, усмивката, размененият поглед с нечии други очи, никога няма да бъдат обезценени. И тези, които не се поколебаха да го сторят, не сгрешиха. Напротив, спечелиха удоволствието да бъдат с други също толкова желаещи съприкосновението, от което се ражда доверие и взаимност. И това беше една стъпка напред, поне за мен. Не съжалявам, че видях останалите каквито са, живи и жизнени, истински и неповторими. Независимо от възрастта, белезите на времето или мнението на другите. Не съжалявам.
"Анонимен" си такъв, какъвто си си с ник - нима и в реалния свят немалко хора не се държат зле пред непознати? И обратно - читавия човек се държи достойно винаги!?:)
Ако усещаш, че имаш желание да надзърнеш зад пикселите и да видиш очите на човека, с когото общуваш, защо да не го направиш?
Поздрави!:)
10.02.2010 10:36
но вече се съобразявам къде и как го правя,
защото тук ми е ново
ще се подкрепя само с линк
за усещането ми след пловдивската среща :
http://allbi.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/07/25/realna-sreshta.369581
И не виждам нищо лошо в директния човешки контакт. Какво значение имат възраст и външност - не сме на кастинг за младост и красота... В блога общуваме ментално, при директното общуване се намесва емоционалния момент, който никак не е за подценяване...
Нищо не може да замени директния контакт, където освен физическа обвивка има и интонация в разговорите - нещо, което ми липсва в писането. И тези сияещи лица и усмивки... Нищо, написано от клавиатура, не може и да ги доближи даже :)))
ПП: Естествено, както при всичко друго - това е въпрос на личен избор!
Може би само за това, че пропуснах тази среща - далече ми е. Дано следващата е в събота.
Поздрави!
10.02.2010 14:31
Сн С
ТРИИЗМЕРНИ
Земята обви се в паяжина виртуална,
живот кипи в мрежа илюзорно-нереална.
В нея стремително погледи впиваме,
часове живот от своя изтриваме.
Във въображаеми пространства
за секунди тичаме в странства.
Черпим знания от интелекта изкуствен,
океана от знания за нас е достъпен.
Магазини за всичко се крият в бутон,
музика изтънчена – цял един тон.
Срещаме хора с различни морали
зад екрана от течни кристали.
Смеем се със скоби, целуваме се със звезди,
ала впрегнати сме в дигиталните юзди.
С паролите крием цял един свят
на мечти, надежди и пориви богат.
Плът пропита с кръв във вените тече
бликат чувства, пулсира любов, човече!
Ритмите в сърцата програмирани са съразмерни,
защото ние живеем триизмерни!
Не всичко е такова, каквото се представя във виртуалното пространство. Всъщност, това трябва да е първата ни презумпция, когато контактуваме с когото и да било в интернет.
10.02.2010 21:58
да си анонимен или не, всеки сам решава:)
Поздрав!
Усмивката, отзивчивостта, дребният жест, ръкостискането, умението да изслушваш другия до край ... навместо непрестанно впрегнат в хомот и раполепничене ... Така смятам аз и браво на тези, които застават зад имената и псевдонимите си!
Весел купон и усещане на любов!
Поздрави за поста!