През последните няколко дни, като резултат от срещата на блогъри миналия петък, се повдигна въпроса за това следва ли блогърите да предпочетат анонимността, съответно да ограничат изявите си в пределите на блоговото пространство.

 

Наистина анонимността е защитата ни срещу посегателствата на външния свят, който често е враждебен и недоброжелателен. Нека тези, които държат на нея, я използват по всеки допустим начин, нека останат такива, каквито искат да бъдат само по силата на думите, написани от тях. Нека останат неразпознати.

 

А онези, които се осмелиха да „излязат на светло”, да си позволят да се срещнат с други себеподобни, както биха го направили с близките си, мисля, че не трябва да съжаляват. Непосредственият човешки контакт, ръкостискането, усмивката, размененият поглед с нечии други очи, никога няма да бъдат обезценени. И тези, които не се поколебаха да го сторят, не сгрешиха. Напротив, спечелиха удоволствието да бъдат с други също толкова желаещи съприкосновението, от което се ражда доверие и взаимност. И това беше една стъпка напред, поне за мен. Не съжалявам, че видях останалите каквито са, живи и жизнени, истински и неповторими. Независимо от възрастта, белезите на времето или мнението на другите. Не съжалявам.

 

 

Даже и без име...
"Анонимен" си такъв, какъвто си си с ник - нима и в реалния свят немалко хора не се държат зле пред непознати? И обратно - читавия човек се държи достойно винаги!?:)
Ако усещаш, че имаш желание да надзърнеш зад пикселите и да видиш очите на човека, с когото общуваш, защо да не го направиш?
Поздрави!:)

Няма по-истинско нещо от непосредствения контакт с другия, дори е интересен контрапунктът с представата за човека след прочетеното от него ...

мислех да се изримувам по въпроса
но вече се съобразявам къде и как го правя,
защото тук ми е ново
ще се подкрепя само с линк
за усещането ми след пловдивската среща :

http://allbi.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/07/25/realna-sreshta.369581

радвам се на коментара ти и благодаря за линка. Можеш да се изразяваш тук както намериш за добре, естествено.

да се покаже, да се скрие, да общува, да се усамотява...
И не виждам нищо лошо в директния човешки контакт. Какво значение имат възраст и външност - не сме на кастинг за младост и красота... В блога общуваме ментално, при директното общуване се намесва емоционалния момент, който никак не е за подценяване...

абсолютно съм съгласен с теб, всеки преценява каква форма на контакт би могъл да си позволи, както и с кого...

присъствали на срещата, се почувстваха добре.
Нищо не може да замени директния контакт, където освен физическа обвивка има и интонация в разговорите - нещо, което ми липсва в писането. И тези сияещи лица и усмивки... Нищо, написано от клавиатура, не може и да ги доближи даже :)))
ПП: Естествено, както при всичко друго - това е въпрос на личен избор!

От самото начало - и не съжалявам.
Може би само за това, че пропуснах тази среща - далече ми е. Дано следващата е в събота.
Поздрави!

Много харесвам хората! Не е ясно кой и кога би използвал моята наивност и би ми навредил!

ако имате нужда от paint balls за следващото издание..аз като анонимен мога да помогна...
Сн С

pontis и аз смятам, че виртуалността има своите предимства, НО и недостатъци. Друго си е да си стиснем ръцете и да си прочетем очите.

ТРИИЗМЕРНИ

Земята обви се в паяжина виртуална,
живот кипи в мрежа илюзорно-нереална.
В нея стремително погледи впиваме,
часове живот от своя изтриваме.
Във въображаеми пространства
за секунди тичаме в странства.
Черпим знания от интелекта изкуствен,
океана от знания за нас е достъпен.
Магазини за всичко се крият в бутон,
музика изтънчена – цял един тон.
Срещаме хора с различни морали
зад екрана от течни кристали.
Смеем се със скоби, целуваме се със звезди,
ала впрегнати сме в дигиталните юзди.
С паролите крием цял един свят
на мечти, надежди и пориви богат.
Плът пропита с кръв във вените тече
бликат чувства, пулсира любов, човече!
Ритмите в сърцата програмирани са съразмерни,
защото ние живеем триизмерни!

триизмерни е много по-добре от дву- или едноизмерни.. благодаря ти за този чудесен стих...

Друго си е реалният живот от плът и кръв, нали?

Не всичко е такова, каквото се представя във виртуалното пространство. Всъщност, това трябва да е първата ни презумпция, когато контактуваме с когото и да било в интернет.

да, съвсем различно е. Но тези, които не се боят от реалното, обикновено отговарят на представата, която са създали.

Ne, vinagi ima razocharovanie...

Въпрос на избор, който сайтът предоставя...
да си анонимен или не, всеки сам решава:)
Поздрав!

Лично аз,винаги се представям с името си.Не се срамувам и страхувам да излезна, както се казва на светло.За мен всяко запознанство със стойностни хора е богатство което търся!Радвам се,че присъствах на срещата!Поздравления!

хъммм, според мен и място не може да има и дума не може, даже, да става ... Защо ли ... -- защото блясъка в очите на другите човешки същества -- защото човек е човек само когато е сред себеподобни, а също и социално същество, което следва да търси път към другите/другият в частност, да се социализира, търси своят път сред човеците и самоизявява -- асоциалността не е добър белег, нито пък е полезна -- така смятам аз! Никога до сега не съм се притеснявала да се изправям лице в лице с другите ... знам ли на мен нещо ли ми е сбъркано, от възпитанието що ли ... но пък ето на ...
Усмивката, отзивчивостта, дребният жест, ръкостискането, умението да изслушваш другия до край ... навместо непрестанно впрегнат в хомот и раполепничене ... Така смятам аз и браво на тези, които застават зад имената и псевдонимите си!

Искам и тук да ти пожелая днес, Рontis, да си много обичан, защото ти го заслужаваш! А ти продължавай да даряваш твоята любов всяка секунда, както само ти го умееш!:))
Весел купон и усещане на любов!

и директното имат своите предимства. Но има неща, които не можеш да усетиш пред компютъра. А едно ново познанство може да обогати човек или поне да предизвика любопитстовото му да го опознае. Това не винаги е възможно виртуално, ако човек не реши да се открие все пак.
Поздрави за поста!