Устата ти е цвят,

по думите ти я чертая.

Извивката й, някъде накрая,

откривам в стон, на дъното на рая.

В снега сега ръката ти е само отпечатък.

За лято вечно, с теб, безмълвно пожелание отправям.

Отпивам и глътките броя.

Вкуса ти жадно опознавам.

Сънувам те, но в сънищата не витая, ти не си мечта..

В припадащата вечер, оранжево и диво,

понякога не смея да заспя.

кълбото кърваво виси и изгрев предвещава.

По камъните виждам и чета,

останали отнякога,

по спомен и по скици бегли, недоизказани от теб,

гравираните думи на жена. Не те познавам.

Разтварям се, като дърво в проливен дъжд,

поникнало от блясъка на падаща звезда,

Нетърпелив, очакващ, предвидим,

аз името ти в тъмното изричам.

Загатваш се. Във стих или без думи, само с мисълта,

променяш истината, сриваш правила,

и просто, както само ти, отново и в нощта,

рисуваш пясъка със своите крила.