Шоколадови парчета, твърди, ръбести, като скала.

Туптяща кръв.

И много бяла захар, изсипана

в кафето.

 

Черно-бяла, като небето. Като облак вулканична прах.

И също толкова трудна.

Неразтворима.

Във кафето.

 

Превземаща, отгръщаща,

понякога разкъсваща

на бялото полето.

Безкомпромисна, като строшените зърна в кафето.

 

Обичаща, едва ли само,

Жадуваща безсрамно, лакомо трептяща,

отхапваща живота, дишаща страстта, ... когато

със устните си късаш, едри глътки, от кафето.

 

Настървена, гладна,

Болезнена, за себе си, стаено пряма,

Разстърсваща, но влюбена,

за топлина неистова готова. Жадна.

 

Наситена, като горещина,

Изпотена, вярваща,

Неустоима, обладаваща,

Желана. Като разтвор от черен шоколад, бумтящ в сърцето.

haresvam i pesenta

много захар в кафето, казваш...и черен шоколад...звучи болезнено познато...Какъв е изворът на чудното вдъхновение...

всяка прилика с действителни шоколадови същества е случайна....

в случайности...така да е...но и черно-белите ти шоколадови мисли ми засядат в главата...и задават въпроси за хората и тяхната чувствителна природа и за смелостта да я изричат гласно...

шоколадовите мисли се топят, защото са сладки ...

В твоите стихове има много енергия, Рontis, която зарежда и нас!
Поздрави и от мен!

Като че ли същото усещане... за живот чрез вкуса... на шоколада, на желанието, на страстта...

зареждането е взаимно... затова, не щади "патроните"....

сладки били, но от шоколад или не...все нещо остава...

не съм я чел. Просто едно усещане, on the spur of the moment. Естествено, в резултат на провокация ...
Провокации с нежни имена ...

ужасно сладки и нетрайни ... аз помня много слабо ...и не сънувам.

Не помня
не сънувам
не бленувам
не съзерцавам.

Осезавам...

аз пък сънувам и се радвам, че ми се случва...и присъствието ми тук може би е нетрайно...но днес минах...и си взех дозата шоколад...а ти пиши, явно някой или нещо те вдъхновява...

С предупреждение да не се чете от задръстени хора... Филмът е по-постен / както се получава в повечето случаи, въпреки че беше номиниран за "Оскар" /... Но книгата си заслужава усещането...

"...Наситена, като горещина,

Изпотена, вярваща,

Неустоима, обладаваща,

Желана. Като разтвор от черен шоколад, бумтящ в сърцето." ... Pontis,

давай ни по глътка въздух! Ще се задушим от толкова много любов, но е

хубаво...:)

"Шоколадови парчета, твърди, ръбести, като скала...." - Не можеш да избягаш

от "ловеца" в себе си, дебнещ лакомо и ненаситно, но и не криеш, че успяваш

да "уловиш" мечтата си... Коя стихия те е обладала, та не ти дава мир ни нощ,

ни ден? ... "Черно-бяла, като небето. Като облак вулканична прах." ...

обгръща те и прониква дълбоко вътре в теб... :)

и имат ясни граници и контраст, добре. Важното е да не започнат да се смесват, защото биха станали сиви...
Страхотна поезия, както винаги, поздравления! И от мен :))

Черна само, като кафето
и като блокче натурален шоколад,
и горчива... като кафето,
наситена отровна
и отравяща...

Черна и гореща,
като черна кръв, изгаряща,
изтичаща,
топлокървяща
и животворяща...

Черна и горчива -
горещ натурален шоколад...
Разтопен, разлян -
ароматни капки
върху утайка черна от кафе...

everything good on this world
is made of chocolate:)))