Да прекося, да мога и да бъда,

Пробягващите дни край пътя да успокоя

или с лице усмихнато, безгрижно

в морето да заспя..

 

Със теб. Накрая на света или в началото на края.

Тогава или пак. Да крача.

Или да спра внезапно

на три четвърти от оборота на дъгата.

.

Отражение върху лицето на водата

или платна в горещ анфас.

Блясъкът от скоростта под колелата,

Разкъсващи безвремието в самотата.

 

Завинаги, сега, по твоите уста,

топло и леко под наклон, вглъбено,

като небето, когато спя,

прошепвам те, и те боготворя.

 

 

Хубави са твоите стихове,Pontis!
Интересни, изпълнени с размисъл!
Поздрави и усмивки:)

"...Завинаги, сега, по твоите уста,

топло и леко под наклон, вглъбено,

като небето, когато спя,

прошепвам те, и те боготворя."

- Хубаво е! :)))

Eee, pontis!!! Пак ме просълзи..."прошепвам го и те боготворя"!

просто ужасно! :)))
И какви хубави желания имаш...

Прекрасно е!

и може би поради това ми се струва истински бисер!

ПРОСТО ЛЮБИМ СТИХ..НЕВЕРОЯТНА ЧУВСТВЕНОСТ..НЕВЕРОЯТНА А ПИШЕШ ПОЛИТИКА...СТРАННА ИСТОРИЯ..ДОСТА СТРАННА

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

"...прошепвам те, и те боготворя."
Нежно като шепот! Много красив стих, Рontis!

И на мен най-много ми хареса:
"Завинаги, сега, по твоите уста,

топло и леко под наклон, вглъбено,

като небето, когато спя,

прошепвам те, и те боготворя."
А Форинър са невероятни!:)))