Смятах да напиша.

Нещо хубаво и нежно.

Една елегия, отрупана със синоними,

Окъпана в прекрасни думи, за любов.

 

Потърсих ги- в главата,

А после рових из душата.

Оказа се, че няма. Пуст е склада.

Не се очаква скоро внос.

 

Навярно съм забравил, да заредя.

Не съм написал или адресирал правилно

последната заявка.

Или някой е забравил, да я изпълни. Вероятно аз.

 

Не че такива- топли, нежни, не познавам.

Познавам ги добре, и ги разглеждам, ретроспективно.

Подредени за конкурс по красота,

повехнали без време хубавици.

 

Останали са само някакви грозници.

Мрачни, без лица. Стоманени и заредени – със олово.

С груби имена и с нокти вкоравени,

грабливи птици.

                                         

Наобикалят ме и ми предлагат услужливо-

да ме разкъсат с гладки човки,

да се предам, ако желая, с правото на избор-

да се превърна в разфасовка - или в мърша.

 

Като няма-няма! Но все пак идва момент на презареждане!:)
Просто няма начин!
Поздравления-и в "непрезареждането" си добър:))

разфасовка, казваш...

"...да се предам, ако желая,..." - За теб съм спокойна, Стефане. Никога не би се предал по желание... :)

дали аз не ти повлиях толкова песимистично?

...посланията ни,
адресирани до нас,
са често
с преднамерени заблуди...:)

Неделен поздрав!

Приятен ден!

благодаря ти.

неподходящи за човешка комсумация.

...:)

естествено, нали затова се изразяваме. Иначе, понякога състоянията ни просто се оприличават. :))

...

Не че такива- топли, нежни, не познавам.

Познавам ги добре, и ги разглеждам, ретроспективно.

Но други само за мърша стават...

Нещо хубаво и нежно
някъде дълбоко в мене се е спотаило,
мечтателно, копнежно
дъх в душата ми е притаило
като мечтите - безметежно
пулсира в мислите, уловило
тоновете на най-тънките ми струни...

...но е толкова дълбоко,
толкова далече,
като че
в друго измерение -
било и небило...

Отдалечава се
отвъд,
отнесено от музите,
отдалечава ме,
отнася ме
където всичко беше,
където всичко беше вчера...

Днес...
само зная, че е в мен...