Сигурно си била русалка.
Или симфония.

Сигурно си искала да имаш кукли. Или небето.

С букли.

 

Сигурно си имала моливи и малки стъпала.

Рисувала си вероятно.

Плюшени жирафи и страшно смешни

същества.

.

Спасяваш

кораби- по остри рифове,

пораснали в море.
В кратки стихове. По мъжки.

 

Гониш бавно плуващите облаци.

Не чакаш падащи звезди.

И не подписваш празни полици.

Залагаш само себе си.

 

Устата ти е топла още.

Като роса.

От малки капчици съставена.

Вълшебна е нощта.

 

 

 

 

 

 

 

Хубавите емоции, даряват на твоите фенове оптимизъм и добро настроение!
И аз съм една от тях!
Поздрави и усмихнат ден, Pontis!!

"...Устата ти е топла още.

Като роса.

От малки капчици съставена.

Вълшебна е нощта."
........
Щом нощта е вълшебна, трябва ли да питам какъв е денят?..:)))

това наистина много ми хареса.
Поздрави.

моля те, приеми го.

Pontis,
ще ти споделя нещо много лично-
а и защото съм в Блог-а ти :)))
Такива суперлативи от мен получава предимно и то понякога само Джулия Бел
Но ти си, ти си...
Всъщност ти много добре си знаеш ,
че това стихотворение е....
вълшебство !

няма проблем, всичко е наред.
Поздрави.

Понтис, увековечаваш по неповторим начин любовта си! Щастливка е музата ти! :)

са русалки, ама после са само блондинки :))

страхотно е, да знаеш.

Фен съм ти