Пиша ти от границата.

Почивам си малко

преди да си тръгна.

И пия кафе.

Няма да ти пиша

дълго. Облечен съм добре.

Не ме мисли, не съжалявай.

Няма какво да добавя.

 

Исках да ти кажа, че си отивам.

Исках да ти кажа,

че ще ми липсваш.

Ако те интересува.

 

Исках да ти кажа сбогом.

Обичайното.

Аз просто

заминавам.

 

Плащам товарен вагон

от последната гара.

Не знам дали е истински влак.

Не знам за къде пътува. И не искам.

 

Да се кача поне ще опитам.

Поне да се хвана добре.

Ако пристигна, прочети ме.

Успял съм да скоча в движение.

 

 

 

Мразя сбогуванията...

браво, браво!успял си все пак да хванеш влака, макар и товарен- можеш винаги да скочиш в движение, на разпределителните гари има дъъъълги престои - може спокойно и достойно да слезеш, ни лук ял, ни лук мирисал...а на оня нещастник, комуто пишеш сърцераздирателно, я му ...мамата - да си кюта в тръстиката - хак му е!
лесно, чисто, мнооого романтично и поетично най - вече.
дерзай, грижовнико поете!

За да започнем отначало, трябва да загърбим миналото!
Без условности и проблеми! Като изгрева, всяка утрин нов и изгарящ!
Различен за всеки! Благословен от светлината, която раздава!
Бъди щастлив, Pontis!

Напоследък умните вършат повече глупости. Може би от умора, от безсилие, от отчаяние или Бог знае от що...Нищо не ги оправдава обаче. Умният никога не бяга.
Всъщност...има и страхливи умни, лениви умни, егоистични умни...
Постингът ми хареса. Размисли ме...
Поздравления!
http://www.youtube.com/watch?v=UATufLGBYaY

и от стиха
и от видеоклипа
и...
няма да ти напиша ....

Усетих тъгата, Рontis, от една раздяла!
Изразил си я много силно!
И аз имам нещо подобно преживяно!

Усещал ли си някога,
че тази ласка е последна?
Поглеждал ли си с питащ поглед
- любимото лице?
Почувствало ли е сърцето,
болката поредна,
протягал ли си молещ,
празни две ръце?
От гордост скривал ли си
истина крещяща?
Попаднала прашинка в тъжните очи...
Прикрил тъга от болката кървяща,
и в този миг издайно, да се отронят две сълзи!

Поздрави и от мен...Надявам се да е нещо вече загърбено и отминало!

ти си невероятна.

на обратното ...

много

но и мое и на читателя състояние. Затова обичам поезията ти. Вричане и ... изповед същевременно.

"Да се кача поне ще опитам.
Поне да се хвана добре.
Ако пристигна, прочети ме.
Успял съм да скоча в движение."

винаги си писал същественото.