Денят на (не)благодарността

 

Благодаря ти. За това,

че ме разбра в началото.

И след това,

когато не разбирах и аз.

 

За дните и нощите,

за ръката ти в моята,

за успокоението и неспокойството

на тревогата.

 

За мечтите,

километрите зад кормилото,

разделения хляб. Вечерята,

и лудостта, и волята.

 

За сълзите и жертвите.

Неплатими. И страховете...

Благодаря ти..

Непростимо. Завинаги, и сега.

 

с малко думи, но много точно казано :)

В този твой,поетичен, изпълнен с мъдрост стил!
Едно благодаря, към тези, които го заслужават, създава неповторими преживявания!
Създава мир и хармония:)

Благодаря ти, мiaa

очарованието е в самия жест и спомените ни,от които сякаш сме порасли!