Не се събличам.

Студено е,

но аз излизам,

Някъде наблизо.

 

И тръгвам, дори когато

Спирам.

Където и да е.

И продължавам, с ръце напред.

 

Изгубвам се,

защото трябва. Посоката е толкова

безкрайна.

Студено е.

 

От времето. От прогнозата.

От магнитното поле, или от

тишината

на часовника в мен.

 

Събличам се.

И чакам, с ръце,

докато тръгвам,

в дъжда. Дано да е горещ.

и определящ... посоката, дори и да се налага да бъде търсена слепешката.
Но трябва да се съблечеш. Студът идва от излишното.
Пък и радарът е безпогрешен, мисля.

Прекрасно е !
Случвало ми се е да се чувствам така...и да се опитвам да облека в думи усещането...и да се чувствам жалка и безсилна,че не мога точно да го обясня, дори на себе си...
Поздравления.

е...

Много е хубаво, Понтис!
Прекрасен ден желая на всички!

Napomnia mi na edno haiku- na garda.