Стълбове,

дупки, хора по гърбове,

облечени в анцузи.

България.

 

Кадри от лунен пейзаж.

Умрели, без подробности,

в някакъв град,

открит случайно от журналисти.

 

Грозни и с вратове, без следа на интонация,

или емоция.

Посредствеността е

заразителна.

 

Питат, досадно задават на някакви минаващи хора

тъпите си въпроси. Post mortem.

И настояват, журналистически

отвратително, грозно, старателно.

 

България. Мизерия.

Лунен пейзаж....

Мъртви души

на всеки ъгъл.

Да, мъртвите души се увеличават.
Старателно и съзнателно.
От училище. В безработицата.
В центъра на безсмислието.
От дълбините на телевизията,
създаваща изродска визия.
Всячески.
... Под път и над път.
Заложени още в проекта на метрото.
Че и покрай всяка магистрала.

Ужасно тъжно, страшно и жалко!

жалко

Празници. Звук и светлина.
Илюминации.
Лъскави черни джипове.
Пред препълнени църкви.
Вярващи. Молещи се.
Откупващи душите си.
Недогорели свещи. В пепелта.
Вероятно, запалени
от трепереща, истинска ръка...

После. Препълнени кръчми.
Битови. С лозници.
И червени покривки,
извезани с шевици.
Национално. По нашенски.
"Пият и пеят."
Обилно поливат със чалга...

България.