Съжалявам, людмила,

Виждал съм те гола.

Не понасям отдавна неповторимия ти

Вкус, на лепкава слуз.

Не ме интересува колко

Си мръсна,

Нито колко време

Си човъркаш душата под душа.

Можеш да си отидеш,

Най-накрая.

И да отъркаш мръсното си аз

в когото си искаш.

Съжалявам за това, че превърна

Любовта в отвратителна дума.

Устата ти е клоака,

А душата- вертеп.