Обичам да пътувам във влак..

Има прозорци и твърди седла.

Нанякъде ме пътува. Сменя

сюжетите със лица.

Позволява ми да заспя.

Сред приятния шум на шумящите

Без пощада

Търкалящи се коне.

Удобно е. Хората са без имена.

Като плочките по тротоара..

Залезите са предпоставка за вечерта,

В смеещи се тела.

Сандвичите са все така вкусни,

А гарите- облечени в самота, с

Очарователни имена, .

които не помня.

Няма да стигне Венецуела.

Новият Завет е все още далеч.

Някой ден ще отдъхне

в огромната купа за смет.

Няма каубои звънтящи, само коне.

По кънтящите коловози

С ожулени от седалки

Кожени колене.