Ако бях футболист

сигурно щях да тичам.

Ако бях вратар,

щях да мечтая да бия дузпа.

 

Ако можех да пея, бих искал

да съм втори глас. Или трети, ако има.

Ако можех да свиря,

бих избрал цигулка. Обикновена, от петдесет грама..

 

Ако бях пеликан, сигурно

щях да ям повече риба.

И по-малко макарони

на фурна.

 

Ако не бях мъж, сигурно

щях да си играя

с някоя чужда

мишка.

 

Ако бях с къса пола,

Сигурно щях да не искам

дори да ми се наложи

да мисля.

 

Ако карах кола, бих искал да е наистина бърза.

И да натискам педала, независимо кой.

Нали все пак

ще те докосна?

 

Когато искам да ме докоснеш
не бих се превърнала във футболно зрелище,
зная - няма да ме забележиш.
Какво ще кажеш за няколко стрелби в коша?

Когато искам да ме докоснеш
не бих се превърнала и в много бърза кола
зная - всеки може да натиска педалите.
Какво ще кажеш - да повървим по брега?

Когато искам да ме докоснеш
бих се превърнала в струна, онази най-тънката
струната, която в душата си носиш,
бих се превърнала в музика, макар и най-тъжната...

Когато искам да ме докоснеш
ще бъда китарата, онази най-старата,
същата, която най-много обичаш,
която след дълго скитане пак си е твоята

и в прегръдката своя я носиш,
и даваш и своята нежност. И топлината
на твоите пръсти в мен ще оставиш,
за да бъда на твоята музика тишината.

Да пуснем дъжда през прозореца -
какво ще кажеш? Да го послушаме заедно
бяга навън и бърбори бъбривеца.
Докосни струните - нека говори китарата...

Какво мога да кажа,
когато цялата ми тирада
отиде по дяволите.

С две-три думи ти срина
концептуалното ми
мислене.

А освен това докосна,
и онези,
скъсаните отдавна.

(Всички удивителни ще са малко, наистина си невероятна!)

...харесва ми хумора в тона ти :) , защото обикновено на първа линия са едни особени мрачни нотки, така е по-добре :)

Бъдете здрави и творете още хубави неща! : )