Беззвучно

 

Потапям се, вълната ме залива,

Разпръсква пяна, морската си сила.

Извивам рамене,

Изблъсквам тонове, издигам се, море. Звучи познато.

 

Шаблонно, тупа камертона,

Не схващам тона,

Сигурно не чувам, твоя фин радар.

Но чувам, някакъв си мой измислен шум.

 

Разкъртвам радиото, спирам уличния гръм,

Разкъсвам тъпанчетата, долавям нещо слабо,

И кацащите самолети спирам,

Когато удрят се във пистата, стоманата гърми, пушат колела.

 

Излита нещо тихо във ефира.

Улавям се, за парапета, блъскам се,

Сред тишина.

Очаквам включване, в ефира. Слушалките пращят.

 

Измислих си това.

Сега.

или са беззвучни :)))
Прекрасно е!

:)))))))))))

Тъжно, но не е безвучно! Прекрасно е!

Тя – Музата, към теб е благосклонна,
дошла със приливна вълна,
със тихи звуци камертонни,
беззвучно праща ти стрела.


И аз си го измислих....Сега :)))

много са чувствителни, макар и на 10000 метра височина. А там въздухът е объркващо разреден.

ще сляза там. където мога да дишам, нормално.

но няма значение.:)

ни даде на късо, по цялата дължина. На доминото.
(един много неутрален коментар. Без + и без (-). Нещо като среден род.

Pontis,

харесвам измислените шумове. Поздрави!