Fire and Ice (revisited, on occasion, т.е. без повод, или със)

Някога. В Ледената епоха,

Имаше една жена. Отдавна беше. И рокендролът беше млад. Макар и белобрад.

Живя, умря, написа.

Изчезна. Без следа.

Добро начало. И без край.

Тюлените на ред са май.

Да я усещат, Във снега, сковал ни, Докога?

Дотук е просто. Няма и следа.

Когато пак, все пак, нали, и някога,

Снегът ни навали.

Във къщичка, ще искаме да влезем,

Бяла, със стреха, поне със четири крака.

И вместо Баба Яга, да видим под стрехата

Една изчезнала мечта. (перхидролена!)

Останала, дори и под снега,

Когато малко дъжд вали.

Се сещаме, нали?

Сред капките, че огъня топи леда. Оставя ли следа?

 (Making Movies) т.е. малко като на филм, от старите ленти.