Включвам звука. Докрай.

В двигателите. Турбините искам да скъсам. Да превъртят в очните си колела.

На хиляди обороти. Искам да превиша,

Скоростта на звука.

Тишината не ми стига. Отдавна...а още по-малко сега. Когато крещя.

Не мога да спра, потеклата тяга.

Свистят. Конете, във впряга. Трошат. Всичко, смазват.

Превръщат ме, в бяг,

След който, и лунната прах луната ще скрие, от страх.

Разюздани, бесни, с нежни имена,

Разсипват ме, по пистата, след тях,

Но само едно име блести в колелата, в прахта, срещу светлината.

Бегло загатнато, щрих, Върху дъгата. След всяко завъртане.

Колелата търкалят се, в колесницата, над земята.

Пробиват, ту пясък, в пустинята, ту пръстта под тях,

Оразмеряват дължината, върху кълбото и мен, по дяволите ширината.

В платната се вятъра бие, разкъсва ги, с глас. И се смее.

Едно име виждам аз.

В разрез и анфас.

„Carry Me Over.”

Avantasia