Този ден

Искам да запомня този ден. Когато ме създаде. Отново.

От кал, която мачкаше с пръсти, докато ме твори.

Когато върна желанието ми да съм, да пия.

Жаждата, в пресъхналата ми уста.

Само за един ден, ти успя.

А на други им трябваха седем.

За да създадат света.

Благодарен, сега, сред твоите лъчи, очи присвивам.

Поглеждам към златните листа. И те ли са твои чада?

Значи са моите братя. Обичам света,

Треперещ с живот, сред твойта синева.

Поглъщам го, просто така.

Когато по устните има роса,

Звездите не падат, а връщат се там, където са. В очите на жена.