В градинката зад блока,
Не срещнах своята любов,
В паркирани коли стояха
Тя кукла- той възлюблен нов.
Но виждах ги на задната седалка,
Как гълтаха, сковани, остатъци
несмляни от думата
Любов.
Не срещнах моята любов
И на една самотна пейка.
Строшена пейката стоеше,
И нямаше по нея дори следа любов.
Потичах даже, във миг обнадежден
По улици. Под стръмни сводове се врях,
Но нямаше я, даже там
Сред купищата щедро разпиляна грях.
Тогава казах си, да стана
Пилот на самолет, че той поне лети навред
Да хвана дирята в небето ясна,
Че белким срещна моята любов прекрасна.
Но нямаше, уви, в небето друго,
Освен мъгла, кълба и дим,
И скитащи се ангели аз не видях.
Безпътно хвъркащ, пак земя допрях.
И ако всичко малко глупаво звучи,
Не знам какво аз точно да направя,
Но имам нова ясна и категорична цел.
Една ….. да ударя, бясна. Безмислено, без цел.
05.10.2009 20:56
Хайде, имаме нужда от тях!
05.10.2009 21:08