Да, спомням си, казваше ми баба

(т.е. по-скоро дядо), да не бързам, да изчакам

Хубаво да закълве стръвта,

Тогава въдицата бързо да изваждам.

Запомних този му съвет,

Тъй мъдър и безценен.

И още въдицата сръчно мятам,

По женските уста.

Но има тънкост, разказваше нататък,

Моят дядо. С усмивка на уста.

Била една,

И рибките не знаели я, досега.

Не е опияняваща, не дори гореща,

И върло страстна не е, с лигава уста,

И не е усмъртяваща, нито е в езика същността,

Тя не е нито много бавна, и не препускащ кон.

Една била рецептата,

Ми каза дядо с тежък тон,

Да бъдеш с нея, нежен,

Какъвто си. Останалото сигурно е на Плутон.