Прочетен: 4544 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 16.10.2009 14:14
Боровинково, с аромат на сладко
Боровинки, или една, със кръгче светлина,
и с вкус на разпиляна младост, узряла в някаква гора,
Полепващ, сладък, захарен, влудяващ,
Затоплящ, разпиляващ, неуспокояващ, порите по кожата разтварящ.
Към малкото бурканче гладко
посягам, капачката отварям, с изтръпващ звук,
потапям пръст във виолетовото сладко.
Играя си, харесва ми да оцветявам.
Да вдишвам бавно аромата, на тази нежно бледа,
непрозрачна, виолетова безкрайно, благодат,
Да чувствам как се пука топлата им кожа,
И как прекрасния им сок се появява и разлива.
Да ги разглеждам през стъклото как,
все още кръгли, безкрайно пълни с виолетов ток,
изплуват, море от сладки молекули, пречупващи по себе си вълната,
Във виолетовото, цвета на аромата, благословен от светлината.
16.10.2009 17:48
в петък
:)
thanks!
" Боровинков спомен" и " Баща ми гъбарят, баща ми малинарят " - това написах за неговата страст, на която той равен нямаше.
в овал опасващ сърцевина.
Виолетова.