И все пак, какво е тя?

 

Проливен дъжд, от мислите ни завалял.

Две тичащи сърца. Разпиляни стъкълца.

Събрани в шепа свободно падащи коси.

И топли устни, на две разполовени, от полъха неустоим.

 

Заспал сред снеговете волен дух,

завинаги в препускащия впряг.

Мечтател, докоснал с пръсти, за последно,

заветния си бряг.

 

Реплика, изпусната случайно.

Във пяна бясно падаща вълна.

Играещ лъч, забравил малко

от свойта светлина, по устни или рамена.

 

Разкъсване, разтваряне, ужасно бавно и безкрайно,

възможно, истинско, и нереално.

На времето противостоящо.

Налудничаво, нагло и тотално.

 

Изгаснала звезда, споени капки самота,

играещите локви под дъжда,

пробягващ северен елен, красив и устремен,

онази кратка радост, оставаща без тлен.

 

Или, ужасно просто – теб и мен.

 

 

оставяш ме за пореден път без думи,обаче всъщност това е смисъла на изкуството наречено-поезия...За някои състояния няма измислени думи,няма нищо за добавяне,освен онова,което ти сам написа...Благодаря!

и аз мога само да ти благодаря ... със тези думи.

напълно достатъчно ми се струва, тя да е само това! Прекрасно е, че си го видял, за да го покажеш и на други!
Вишневи усмивки от Сириус! :)

... тя, вишнево, от Сириус, изглеждат наистина достатъчно. тия три неща.

е най-хубавото, всичко :)))

това, ужасно простото, е ужасно вярно ...

Реторично питаш ме какво е Тя?

Усмихваш ме
винаги

Тя е ласката спонтанна под дъжда,
Тя е изгревът далечен там някъде
накрай света
и струните у мен и теб докоснати
от тайнствени слова...
А може би е фатална някаква
съдба,
която какпките дъждовни събира
по мокрите изстинали стъкла,
която слънчев лъч намира
да ги превърне във виолетова дъга
и да разтвори и размива
тъгата на отчайващата самота...
мечта
спомен за бенка
А може би е тя отблясък
от златни жужащи крилца,
на лятна буря внезапния трясък
или просто усмивката
върху две лица...

да, мокрите стъкла, по виолетова дъга ...

:) Представяш ли си ти!
Мокри стъкла
по дъгата лилава се спускат,
хиляди кристали разпиляни
калейдоскоп
в море от морска пяна
се превръщат в пъзел,
Тя, Тя е в него - намери я! :):):)

Нежно ,топло и цветно ......хубава поезия:)

не мога да постигна твоите цветове, с думи

може ли да се спускат малко по-бавно тия мокри стъкла, че лилавото съвсем започва да се втечнява ...

Прекрасно е!!!

очакваше се .... ха. даже беше необходимо ...

само ще се усмихна, ... :)

Какво правите бе хора? Това тук ми прилича на пинг-понг игра между боговете на поезията, при която вместо топче си подмятат божествени стихове. Май съм се заблудила и съм влязла в стаята забранена за простосмъртни:)