Ако не помня

 

Ако не помня думите,

Ако съм забравил паметта

Ако не виждаш името си в правилната честота,

Ако съм наказан с невъзможността.

 

Ако не мога да се върна във времето назад

или да го произнеса със правилните имена

или да ги повторя,

нека просто ти кажа сега.

 

Бих, нееднакво или както знам,

по спомен или така,

повторил смисъла на разменените слова, порочни

от предусещането за любовта.

 

Играещи, безумно и безгрижно за времето нехаещи,

оставят своята следа

от малки кубчета запомнен лед, бавно разтопен

в една протегната ръка.

 

По линията на хоризонта или в контекста на нощта,

без да се интересуваме от правила.

И без да сбъркаме, или да изобразим докрай

времето, с деленията на страстта.

 

Защото се надявам, и допускам, вероятността, да съм живял,

по спомени, за ден поне, с една жена.

 

не се забравят, които изпъстрят живота, променяйки го из основи и които остават завинаги.
Прекрасни стихове... силни, дълбоки и откровени.
Пишеш разтърсващо.
Сигурно е дар човек да изживява нещо такова, въпреки цената...

но не всички еднакво ни разтърсват от вътре.Ще ти подаря любимата ми мисъл "Животът,това не са дните,които са минали,а дните,които са се запомнили" Павленко.Нека има неща,които помнят сърцата и душите ни,дори и ние да забравяме понякога...Добро утро : )))

С копчета от спомени
вчера за днес
закопчано.

такова коварно нещо...заледяването ;)