Пясъци след здрач
 

Топлината отшумява,

вълните са в покой.

Преминал е прекрасният им прилив,

оттегля се водата, като кристал.

 

Дали все пак,

след всичко толкова страстно,

по пясъка във нашите души,

останалата капчица проблясва.

 

Изчистени сме,

като водорасли,

по камъните стичащи се,

елементарно ясни.

 

Залез, в цветове

след бурното море.

Успокоено е, и малко замъглено,

но плажът не е пуст.

 

По камъка се спускам,

и аромата ти

по пръстите си гледам как

пропускам бавно.

 

Водорасло съм сега, във тъмнината,

като целувка, като трева, като тюлен

сред плажа на нощта,

от топлото море докоснат, и солен.

 

 

Залезно надвесване
и утринна тъга
безшумно отшумяване
както есенна мъгла
Слънчево потрепване
и лунна пелена
подпират се смесено
и разтилат мълва
Вятърно докосване
и милване с вълна
преливат износено
и нежно се топят с тъга.......

бяла пелена,
посипана, и отлежаваща,
сред нежните петна,
по твоите колена ...

Посипване с шепот
и нежна топлина
завиване леко
с обич една
събуждане с усмивка
и извайване на мечта
ставане с писъка
на часовника сега...