Несимволично

 

Бяла си, ужасно бяла,

като пиано

разпиляно

по снега.

 

Когато си сама,

във себе си

едва посмяла,

с разпусната коса.

 

Прекрасна си и толкова си бяла,

усещаща по кожата

дъха кристален

сред капките вода.

 

Да те откривам,

да те обичам,

да се потапям,

и бавно по глезените да изтичам.

 

Отвъд стъклото на света

да те събирам в цветове,

кремаво прекрасно

поникнали в снега.

 

Като лале,

бяло, нежно, слънчево и ясно.

Изправило глава

за радостта на новата зора.

 

 

Добро утро, Рontis!
Страхотен заряд в началото на деня:)
Много ми хареса!

Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло …
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.
П.Яворов
Предизвикано и спонтанно..