По линиите и по средата
(скандално, даже малко забавно иронично)

 

 

Не се пресичат,

и не са във тон.

Твоята любов прекрасна, с моя

луд купон.

 

Размазани са цветовете, по устата,

от разни червила.

Треперят ми ръцете,

от толкова различните бедра.

 

Дори не смогвам,

да ги броя, да ги оразмерявам,

защото ми е толкова добре,

когато идват още. Не смогвам.

 

Всички са по мярка,

Независимо каква

и даже няма смисъл, когато ги повдигам,

да ги броя.

 

Количеството аз обичам,

Да има, да са по две.

Да се препълва гайгеровия брояч,

За качеството даже и не мисля. И защо?

 

И не пресмятам.

Просто в тефтера си отмятам,

Една след друга,

и страниците плюнча, да не прескачам.

 

Защото нямам мярка

в любовта или в страстта,

Прекрасно е, нематематично,

Фойерверично, на бройка, дори на килограм.

 

Изпълва ме до край.

А след това?

Кой, какво, защо и как.

Не ме интересува, и отговорите не ща да знам.


Лишени са, от чувството за хумор,
за щастие или за смях,
жените.
Но аз пък не.

Това е стихотоворение-емблема за много мъже.

Изключително, ама много ми хареса. Често си мисля точно по този начин, е не толкова оригинално, за една част от мъжете.
Която, всъщност е любима на голяма част от жените.

По добре да го беше написал в проза

"Стихотворенията" ти са пълен сакатлък

Нищо ново не ни казваш за мъжете.

Да не е на 18 години?
Всички знаем, че рано или късно, човек се замисля за качеството : ).
А пък относно коментара на Любопитство - голяма част от жените харесват този тип мъже, ама наистина точно на тях им липсва чувството за хумор, щастие и смях : )...

Сн С

това всъщност е много вярно, както и невярно ...
хаххаххха (имам предвид написаното от мен)

сакатлък е една добра дума. харесва ми.

Всичко ново е добре забравено старо. Не мога да те изненадам с нищо, предполагам ....

Абе лирическият герой не е лирически, вече, в този случай, а медицински факт, както казва Остап Бендер ...

vice versa ... you bet, sometimes,
partly yes, partly not ...

laugh and hapiness are vague..
partly..totally..both for men and women
Сн С

не са толкова смътни,
напротив, даже са много различни
този път ще си позволя да не се съглася с теб,
докато се смея ....

че не симпатизирам на лирическият герай. Незряло е да симпатизираш на такъв мъж, повече от един път в живота си - по погрешка.
За тези мъже си мисля следното - не е ли уморително? Това е страшно хабене на ...хайде, да оставим емоционалната енергия - тя не играе много в случая, а най - вече на физическа такава.
Малей, страшна работа! :) Добре, че не съм мъж, тръгнал по този изморителен път...

и различни да, според чувството за хумор..
къде е несъгласието?
Сн С

няма защо да му симпатизираш. Той просто действа...
(за лирическия негерой става дума)

несъгласието е в разликата между очакването и реализацията ...

Той беше плейбой известен
и жените страстно край него кръжаха.
Винаги усмихнат, мил, харизматичен,
за него вечно историйки любовни се въртяха.

Един ден на масата с мен седеше,
а аз със ироничен поглед, гледах го и се присмивах.
За неговата страст, за неговата слабост,
за живота му пълен със секс и изненади.

Засмян, ръката си към мен подаде,
с молба съдбата аз да му разкажа.
Загледах се с учудване и изненада,
тъга,нещастие, беда видях на нея.

Говорих и не-вярвах, говорих без да спра,
захласната в линиите на съдбата.
Но внезапно погледа аз вдигнах си към него
и онемях, в очите насълзени, мъката видях.

Оказа се самотен, нещастен и добър,
зад маската любовна, тъгата бе си скрил.
До душата без да знам, докоснала съм се и без страх
и за цял живот, приятел верен станала му бях.

2006
ДЖУЛИЯ БЕЛ

краят на Вечността - безцветния луд купон на нищото - нищожно дребно и размазано.
Прекрасно! Поздравления! :)))

понякога трябва да се сещаме и за това, когато губим докато си мислим, че пичелим ...
Най-искрени поздрави и на теб! :)

От полета на моята любов прекрасна
музиката не достига от твоя луд купон,
от тази висота картината не е ясна
и се губят червилата и парфюмите,
а бедрата - те остават в тъмното...
и в топлото на твоите ръце...
От полета на моята любов прекрасна
дори танците се губят...
само картина пъстра и неясна,
усмивка от цветно петънце...
и дим от цигара... самотна...
в часовете късни... останали без слънце...