Внезапна, безкрайно добра.

Стремителна, с връх от горяща стомана,

ослепително пряма.
Летяща, право в целта.

 

Сплавта безпогрешна. На

няколко капки вода, втвърдени от вяра,

истинска и трептяща,

проникнали в моята пукнатина.

 

Разтварям се в тези туптящи сърца

И искам така да остана -

бавно потъваща сфера

в изгрева на твоята далечина.

 

Да бъда трева, поникнала от влюбени семена

под твоите сигурни ходила.

От малките стръкчета мен да намираш по

пътя си. Устремен.

 

Тежестта непосилна на твоята воля

по малките стъбла да пренеса,

и да се изпаря, удовлетворен

в оранжевата синева.

 

Да се изпълня с вярата и смелостта,

за да поникна пак от черната земя.

Отпечатък неравен, грапав,
от любовта ти обгорен.

 

В белега благословен,

на твоята следа.

 

 

 

 

 

БОГОТВОРЯ ТАЗИ ПОЕЗИЯ!
ИСКАМ ТОЗИ СТИХ ЗА РУСКИЯ САЙТ И ДА ГО ВКЛЮЧА КЪМ ЛЮБИМИ ТВОРЦИ В БЛОГА?

ДЖУЛ

Всъщност тревата има невероятни способности, за които и самата тя едва ли подозира - и винаги е много жилава и жизнеспособна. Пониква неизменно, на всяка почва, оцелява при всякакви условия. Дори пожарите само я правят по-силна и устойчива. И не се вмества в ничия форма

ПП: Едно е сигурно - не мога без нея...

Поздрави!

Аз не го искам за руски сайтове , искам го за сърцето си !) Поздрав )

най-малкото, което мога да направя за теб...

знаеш.

невероятно ме зарадва.

дори и толкова на север! :)))

И аз харесвам много стиховете ти, Рontis! В тях посланието е много силно и ясно и винаги достига до целта!
Поздрави и от мен!

Всичко живо е трева... Знаеш автора : )...

Днес стихът ти е като илюстрация към научно-фантастичен разказ. Оранжева синева, потъваща сфера в изгрева... Защо ли няма някой добър художник да нарисува нещо по тези стихове. А може би ще се намери...

Ефимерно, загадъчно и хуманно! Така звучат твоите стихове..
Силни и въздействащи! Благодаря ти за хубавия стих, Pontis!

"Отпечатък неравен, грапав,
от любовта ти обгорен."

Красиви са любовните отпечатъци!

Явно не е случайно. Толкова е истинско!

Одухотворен и ярък, и търпелив, като движението на самия живот...
Аплодисменти!