Все по-размити, по-неясни,

пунктирани от спомен, бълнуване и минали мечти,

се сливаме с пейзажа. Статисти сме отдавна, знаем,

в световната La Scala.

 

А бяхме българи. Но искаме да бъдем вече траки,

дори египтяни, защо пък не- и Вавилон.

Да сме световно непознати, но в никой случай себе си.

Пълзящи някъде, праисторически космати.

 

Защо пък не и динозаври,

Или каквито искаш липсващи си твари.

Така ни е добре, да липсваме и да не сме,

Докато настоящето се случва, да копаем.

 

Да не вървим напред. Защото ни е трудно.

Наместо в себе си, сега- миналото

примамливо неясно

да дълбаем. Да се заравяме.

 

От неудобните въпроси,

за себе си, пред нашите деца,

Кои сме днес и можем ли да станем

по-малко от това.

Не вярваме във нищо.

А в себе си- отдавна.

Целуваме икони толкова развратно

колкото живеем – затънали в порок.

Припомняме си, понякога,

че знанието е слънце,

Но сме съвсем наясно- нощта отдавна

е дошла и сме от тъмната страна.

 

Дори се сещаме за кръста,

Когато режем агнешкия дроб.

Кръщаваме се лицемерно.

Езичници до гроб. 

 

 

Възможно е и има накъде. Анаеробно.

Но корен няма, само стон,

от скъсан епилог в прозорчето на хубавия спомен.

И звук - на чупещи се съчки.

 

Пропадането бавно

усещане ни дава толкова невярно

за скорост, за летеж.

Към дъното. Безславно.

 

 

 

Дори и уличният.

http://baneofyourresistance.files.wordpress.com/2009/08/yin-and-yang.jpg

P.S. Много точно казано,както винаги, но вижте по-горе, моля Ви, Sir

...и това...в добавка...ако имате време,Sir ;)

http://www.youtube.com/watch?v=exKwPZIR5v8&feature=related

Знаеш ли, Рontis, винаги ми е харесвало, че си много искрен и няма при теб и капчица лицемерие!:)))
Все пак не ми се иска да забравяме миналото си, но да направим така, че да се гордеем и с настоящето!
Прекрасен ден ти желая!

каквито и миражи да ни казват/да искат да ни се привиждат
Сн С

"...А бяхме българи. Но искаме да бъдем вече траки,

дори египтяни, защо пък не- и Вавилон.

Да сме световно непознати, но в никой случай себе си.

Пълзящи някъде, праисторически космати..."

Наскоро четох и най-новата версия за произхода ни - прабългарите всъщност били траки..., те дошли под името траки на Балканите, но после не им харесало тук и се върнали в Азия, но и там вече не им се седяло, та пак си дошли обратно, но вече като прабългари били известни. Не знам, дали някои разбра нещо, щото и аз не разбрах. Що ще си ходят, що ще се връщат? Та като се замислих и открих, че се върнали обратно, щото забравили да издялкат и в Азия Мадарския конник, пък били забравили още и рецептата за киселото мляко там, та с един куршум, както се вика два заека гръмнали. Оттам идва и тази прословута пословица, дето всички я гоним, ама все не можем да я уловим...