Ако беше поляна,

Бих искал да се разсмея

по малките нежни цветя,

Ако беше трева,

Бих се изкачвал безспир, като щурец

по гладки зелени стъбла.

 

Ако беше грива,

Бих я развял. С часове, в степта

И с прерията необятна

бих се слял.

 

Ако беше хартия, бих те посял.

И дълго бих я поливал, С обич бих я изпълнил.

А след това,

по ръбовете гладки бих я прегънал,

във формата на криле.

В небето погледнал и ослепял,

с ръка вкопчена в теб, бих се затичал.

 

До коренчетата, и по листата

усещам сетивата.

Някъде са тук, около мен.

Жадни и безпощадни.

 

Предполагам, че някъде там,

в свежата топла трева

разлистват се и мълчат, изпънати до край.

Доволни и хоризонтални.

 

И нямат разум да анализират.

Докато онемяват. До светотатство.

През времето, отворено за миг,  когато преминават-

оставени без сили,

готови да умрат нееднократно.

 

 

 

Накрая от хартията, след толкова посяване, след толкова поливане, ще измайсториш оригами - криле...и ще ги хвърлиш в небето като цветя, жадни за слънце. Заради всичко, което си ти. И никой друг не може да ти даде.

всичко което съм, са те. И цветята, които съм видял. Божествени в своята неповторимост.

"...Ако беше хартия, бих те посял.

И дълго бих я поливал, С обич бих я изпълнил.

А след това,

по ръбовете гладки бих я прегънал,

във формата на криле.

В небето погледнал и ослепял,

с ръка вкопчена в теб, бих се затичал..."

Ръката ми е с желязна захватка, не се страхувай...:)))))))

Всеки ред от теб е една неповторимост, Рontis!

Казвах им аз ,че не могат да се мерт с теб в поезия и светоглед !)
Стихът ти събуди у мен асоциация , нов мой стих и въпрос към теб
Не искам да съм цвете ,
ни храст и ни трева
ни гербер , ни синчец
и нито двете . . .
най - малко - ален мак !
искам да съм буйна
северна река . . .
бърза и дива
с водите да те понеса . . .

Останалата част от стиха е в блога ми.
Какво ще правиш , тогава -
ако насреща ти се задава
буйна и дива река ?
Извинявай , майтап ! Исках да се усмихнеш !)
Стихът ти е чудо !

не ме плаши със севера
на своята стихия,
защото нямам страх,
а само думи.

долавям известно противоречие: или наистина смяташ, че поезията на Понтис е истинска, или не и тогава си го казала просто така. Веднага ще се аргументирам:
Ако е истинска - значи е предназначена за някой и тогава посланието ти е някак си неуместно.
Ако не е истинска, а ти си винаги толкова открита и непринудена, дали пък не смяташ, че има нещо нередно в твоя повик.
Спомням си едни коментари от теб към други блогърки, които бяха обсъдили песен, посветена от Съни за теб, когато ти се разписка, че няма място за чужди коментари. Само едностранно ли възприемаш нещата, в смисъл, когато засягат теб? Или правилата и моралът са за всички, по всяко време?

Идеалистични, вдъхновяващи, слова !
Искам да се превърна във въздуха
за да ме поемаш на малки глъдки:))))
Сладки, ненатрапчиви:)))

Ние сме различна култура , мила ! Тенденцията да избивате комплекси с мен не върви и е смешна . Сега се стараете пак да ме уязвите и откажете от стихосбирката ! Очевадно и смешно ! Пак се нахвърляте , като хиени ! Споко ! Аз съм на ч000 км ! Не бъдете расисти и не ми слагайте каузи ! И сама мога да си издам стихосбирка , както съм напрвила ! Жалки сте в избиването на комплекси и то с мен ! Не виждам дрго , освен тенденция за скандал в коментара ти към мен ! А МИРЯСАЙТЕ С КОМПЛЕКСИ И ИЗБИВАНЕТО ИМ С МЕН ! ВИНАТА Е МОЯ ,ЧЕ КОНТАКТУВАМ С ВАС В БЛОГА ! ДО ТУК !

идеалистичното понякога е замрежено от действителността....
която не забравя да напомни за себе си.

изобщо направи връзка със стихосбирката, Лидис, тъй като нямаше дори и далечна такава.
Просто от моя гледна точка се оказа на неподходящото място, в неподходящото време, по неподходящия начин. Това е. И всъщност въобще се яви като катализатор на едни мои емоции. След време дори ще съм ти благодарна, защото без да искаш чрез теб научих нещо (съвсем встрани от твоите лични качества, които аз не познавам).
Изпуснах си нервите и явно повлякох вълна. Но не ми се участва в безсмислени войни. Затова отивам да се лекувам така да се каже. Този път тихомълком...
Приятна вечер! На всички.

Стефане, словото можело да бъде и опасно!... ;) Ако нямаме спирачки и без пълноводна река, пак ще сме на дъното... Е, как тогава да дадем воля на чувставата си, на духа ни да литне в простора, как да се слеем тогава с безкрая на прерията, щом егото ни взема вечно връх?

бих искал да съм прерията и да пуша каквото и да е, там. Искрено.

"...Ако беше грива,

Бих я развял. С часове, в степта

И с прерията необятна

бих се слял..." - земен и романтичен, си Понтис. Със сигурност и кон ще има, провокираш ме да те последвам...:)