Използвам рядко.

Недостатъчно почти.

Намирам някакви дървета

Сковавам малък сал. Отплувам сам.

 

И се оттласквам от брега,            

За да забравя, може би,

за да усещам

Някакви вълни. Накъсани. От сол, в преминалото време.

 

И втривам я, полепнала добре,

по острия ми кил,

защото плитка е дълбочината,

И няма кой да ме изтегли, на буксир.

 

Тогава просто плувам,

Или се шляя по гребена на влюбена вълна,

Или си лягам, и мечтая

И нося се в морето. Или то мен.

 

Разглеждам горното море,

лети над мене,

Няма и да спре.

А това под мен приятно гали.

 

Плажът, хората, и шумните им зали

Остават бледи някъде зад

Мен.

В далечината. Харесва ми водата.

 

Усещам само глътките от морска пяна,

И вдишвам потопен от щастието да ме няма,

Да съм ни риба, нито птица, да плувам, без криле.

Преходен и обновен.

 

 

притаил дъх: Ти си всичко друго, НО "преходен и обновен"?... Направо си самото време, Pontis!

"Преходен и обновен."
оставен на вълните man

осолен

по линиите на сърцето
добре запазено където
до синьо изтъняваше морето.
:)
Когато лежиш във водата с отворени очи и не чувстваш тежестта на тялото си политаш някъде към "горното море" и слънцето - върховно преживяване!

или по-скоро загубваш реална представа за време и място. Море и небе се сливат в блаженство... Понтис, спри да си отдъхнем...:)))

"Трудно е да намериш щастието в себе си и ...невъзможно другаде!"
Ти явно си успял - браво!:)

всяка подхвърлена дума е право в целта :)

поздрав

:))

иначе нямаше да става за консумация ...:))

не съм успял.

ако се продаваше. А ти ми го подари.

Пренесе ме и мен някъде в безтегловността, където няма мерни единици, където няма и тяга от хорските взаимоотношения, а има само красота, лекота и щастие на духа, отделил се от своето тяло! Благодаря ти! Ще се връщам понякога тук, за да повтарям това невероятно усещане!