Не бих могъл да го намеря.

На картата го няма. 

Но е възможно, казват,

Състояние.

 

Или е топло, като бяла смърт,

Като усещане, когато нямаш сили,

И стихналата плът

Превръща се в мечтание.

 

Неизвестно, ярко,

Ледено необратимо,

Но мамещо,

като смъртта. Като последно бягство.

 

Все по студено е.

Отлепящо се от кората на снега, едно очарование.

Безкрайността е плашеща,

Но страх аз нямам. Оставих го на юг.

 

И късно е да се запаметявам,

Защото имам твоя сняг,

Отнякъде дошъл,

И постоял. 

за истински поет. Можеш да пишеш на всякакви теми, по поръчка, без поръчка, по вдъхновение, според проблясък и с приказно, или не толкова, осенение. Или без.
В реално или всякакво друго време - минало, сегашно и бъдещо. Предвиждащо несъществуващото, както и след крайно отминаващото. Без страх. Без задръжки. Без нищо.
Майстор, световно признат :))

Изненада ме, наистина. Пишеш за нещо, което плаши всички ни, но чрез твоите слова, то се превръща в мечта и само може да съжеляваме, че не можем да го усетим. Жалко, че е толкова кратко. То няма плът, няма мирис, няма звук, примамва, обсебва волята. Обгръща ни отвсякъде, потъваме бавно и доброволно в него, понесени от крилата на мечтата... Хубаво е, Понтис, дори и толкова кратко да е, пак си заслужава да се изживее...:)

Това - в отговор на 1 коментар.
...
Ти и всички, които ме познават, знаят,
че аз не коментирам поезия.
Твоята- нося в сърцето и ума си-
като споделени късчета Вселена

Благодаря ти !

за пореден път, но недостатъчно- благодаря!

толкова е хубаво, че си ме разбрала ... не знам как да го обясня.

По-скоро трябва да те радва, Понтис. Не винаги успявам, понякога си ми загадка, оставям те да отлежиш в мислите ми, но винаги достигам до теб. И ми харесва да го правя...:)