На поета душата е ранима,

знаем. Понякога дори непреодолима.

Като пропаднала скала по пътя или като забит до коленете

в пръстта метеорит.

 

Недостижима е като очертанията бегли

на птица в полет, някъде високо там.

Душата на поета е неясна,

Не винаги е сигурно прекрасна.

 

Дори е прекалено сложна,

Объркана и твърде страстна,

на думите извиращи от нея

понякога подвластна.

 

Но е безценна, като непробиваем

от остриета диамант,

като мотивация пределно ясна - да си човек,

когато е написана в делата. На лист или на режещ инструмент.

 

Когато

дори и в дъното на рафта, потънала във прах,

тя няма етикет. Не се продава.

 

Душата на поета е прекрасна.

 

 

такава е.
Великолепни са му "Страх", "На седмия ден" и "Кост от глухарче", както и много други, естествено :)

Прозвуча ми много истинско!
***************************
"В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба."

Колко струва свободата,
която трябва да платиш.
За да твориш, за да можеш,
истини, да ги рисуваш в стих.

Колко струва свободата,
да се опазиш, да си жив.
От делфини уж найвни
и от акули озъбени от гняв.

Колко струва свободата,
когато те притискат и си ням.
Да кажеш НЕ с усмивка
и с болка от загуба да продължиш.

Колко струва свободата,
ако я няма, какво си ти?
Жалък червей лазещ по земята
и молещ се за мъничко живот.

14.08.2007

ДЖУЛИЯ БЕЛ