Прочетен: 2696 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 03.06.2010 21:41
Каменна улица.
Може би моята.
Влива се успоредно, почти,
или се пресича, на кръстовище, с твоята.
Камъните се редят, еднакво кръгли,
блъскат се един във друг, и пращят, като яйца.
Спомнят си някогашното аз,
Времето на скали.
А ние стъпваме, все още,
или се спъваме.
Спираме се, отстояваме,
непреодолимо всеотдайно, своето непостоянство.
Протягаме се отчаяно, за да се хванем, за тях.
Стъпките броим,
от каменните резки,
по изранените си гърди.
Камъни, като канари,
порастнали внезапно или очаквано бавно,
изправени пред нас, в нощта като луна
или рано призори.
Големи и кръгли, като мечти.
Ръбести и твърди,
наредени в правоъгълна форма, като фаланга
от споделени съдби.
Минаваме между тях,
като по чудо оцеляваме още
в натрошения изстрадан каменно
прах. Или си внушаваме.
ЗА ИСКРИЦАТА ДУХОВНОСТ... ОЦЕЛЯЛА В ТОВА МАТЕРИАЛНО ВРЕМЕ НА СОДОМ!
БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛЮ НЕ СМЕ САМИ В ТАЗИ ПУСТИНЯ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
КЪМ ГОЛГОТАТА
Нося кръста си по каменна улица,
вървя, няма сълзи а сърцето кърви.
Зная така трябва и нося го,
за тез и другите дето ще дойдат.
Нося кръста си по каменна улица,
падам, ставам с устни пресъхнали.
Ей го там наднича страхливо приятел
и от срам да не го видя, скри се.
Нося кръста си по каменна улица,
вървя бавно с трънен венец към Голгота.
Мисли в мен бият се - съмнение,
тоз червей и до мен допълзял е.
Нося кръста си по каменна улица,
тясна е тя като душите на хората.
Хладна е тя като сърцата им
и болка, защо мен ме превзема.
Нося кръста си по каменна улица,
погледнах небето и се помолих.
Миг бе и болка вече нямаше,
не бях сам в тази пустиня.
26.04.2008
ДЖУЛИЯ БЕЛ
непреодолимо всеотдайно, своето непостоянство."
Ако позволяваш, ще довърша:
" Не си внушаваме...
понякога загиваме
от каменопада на гнева
на тези,
които считат себе си
за праведни..."
Една замислена приятелска целувка за теб!
В смисъла на моето безкрайно уважение към теб.
ЕТО КАКВО КАЗВА ПРОРОЧИЦА ОТ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА СЛАВА СЕВРЮКОВА
ЗА УСПЕЛИТЕ ХОРА В ЖИВОТА...
Помнете - ¬ силната вяра и любовта могат да променят дори съдбата!
Знанието носи болка. Мъдра е съдбата ¬ оттласква ни от бряг на бряг,
заглаждайки като речни камъни режещите ръбове на нашите несъвършенства.
Щастието и нещастието изграждат пътя. Мъдростта е крайната цел. Доброта и любов я осветяват. Празник е деня, в който сме добри!
Насилието е силата на слабите.
Власт и облага, блясък и слава. Само който не се e докосвал до тях, е наистина чист. Но двойно по-чист е този, който се е докосвал до тях, но не се е омърсил
А и е посветено на една прекрасна жена,
която познавам само виртуално,
но смея да нарека - моя Приятелка.
Поздрави !
Прекрасно е, поздрави за двамата ви!
http://www.playcast.ru/view/1249546/a16d31a3bdec660bc6a065c63cb5ee88e99ba55epl
И ОЩЕ ЕДНА ВЕРСИЯ ПО ТОЗИ СТИХ
http://www.playcast.ru/view/1249559/549c4093c6d93585f49b7303c01718d8ba17305fpl
ДЖУЛ
