Кога оставаме живи?

Труден въпрос.

Когато обичаме, поне малко

другите вместо нас.

 

Когато умираме,

ако има защо, оставаме живи.

Няма нужда тогава-

от предсмъртни писма.

 

Себе си, когато спасим -оцеляваме.

Оставаме цели,

когато успяваме да спасим

другите оцелели.

 

Когато и без да умеем,

даряваме усещане за любовта,

заслужаваме- да се събудим.

И да изпием глътка вода.

 

Когато се борим

със себе си - против или за,

а някой друг побеждава,

оставаме живи.

"
Кога оставаме живи?

Труден въпрос.

Когато обичаме, поне малко

другите вместо нас." - малко не е достатъчно, никак дори...

"Себе си, когато спасим -оцеляваме.
Оставаме цели,
когато успяваме да спасим
другите оцелели."

Благодаря ти, приятелю! За истината.

когато не сме си свършили мисията тук
и не ни искат там - връщат ни обратно
но вече не е животът, а чистилището...

"...Когато и без да умеем,
даряваме усещане за любовта,
заслужаваме- да се събудим. "

Да, тогава си заслужава да сме живи...
Много ми хареса! Поздрави!

"Когато умираме,

ако има защо, оставаме живи."

Ако има за кого.

докато е рекъл Бог!
Само начинът, по който го правим зависи от нас самите, от това, което носим и което си позволяваме да имаме и да (раз)даваме.

Кога оставаме живи?
Когато съдбата не ни дава избор,
И ни връща отново по утъпканите пътеки на страха
Когато не поглеждаме истината с очите
А чакаме някой друг да я открие вместо нас..

Толкова пъти умирах.
...и по-силно живеех
след това.
Коя ли е тази сила,
която съхранява духа?

Дали Любовта?
Вероятно, да онази,
обърната към другите,
защото другата
е измамница.

Обичта? Завърнала се
като светлина
в ответните очи.
Или думата, оная топлата,
в душата оставила следи?...

Жива съм и ме крепи
силата, която живее
в моите деца -
енергията на хиляди слънца!
В тях съм жива.

А дали смъртта е смърт?
Дали наистина умираме?
Дали не е пътуване
към нещо ново, неизвестно?
Защо душата остава млада
през годините...

Толкова е истинско!