Знаеш ли колко е малка Земята?

А знаеш ли колко са птиците, стоящи

изправени

по жиците.

 

Знаеш ли как се прави синтез?

От ядра.

А знаеш ли какво остава

от тях след това.

 

Знаеш ли как да правиш кафе

за стопени сърца.

Да събереш в ръце

купчина стъкла.

.

Знаеш ли как те боли,

когато няма.

Когато летя

и измислям океана.

 

Знаеш ли какво е трева.

Уморена.

Можеш ли да свържеш с пръсти сега

краищата– на жиците.

Знаеш ли колко е малка Земята?

А знаеш ли колко са птиците, стоящи

изправени

по жиците


А ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО ЧОВЕЧНОСТ ИМА В ТЕЗИ ДУМИ?

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Поздравления и от мен за куража, за силата и за приятелството изпитано в трудни моменти!

разреши ми да те обичам, заради това :)

нищо не е с пръсти да завържеш жица

Май всеки ден го правиш?:))))))))))))))

"Исках да пея. Казаха ми, че е по-добре да не го правя, че нямам никакъв шанс в тази сфера, че с този глас и с тази физика човек не бива да се качва на сцена. Исках да пиша и да композирам песни. Направиха всичко, за да ме накарат да се откажа. И пак беше същото - за такъв некултурен човек като мен не можело да има бъдеще в тази дисциплина. Онези, които четяха текстовете на моите песни, ме уверяваха в обратното (на първо място читателите), но ето - днес пиша своята автобиография убеден, че не съм нито писател, нито литератор. Все пак съм изживял един живот, който може би си струва да бъде разказан -да, казвам може би. Днес, когато съм на възрастта, в която човек вече не си прави много илюзии, все пак си задавам някои въпроси. Защо станах това, което съм? Времето минава бързо, сякаш колесницата на моето съществуване препуска, а аз - помъдрял и разбиращ - се опитвам да забавя своите крачки. Вече съм измислил и епитафа си: „Тук почива най-възрастният от гробището." И като казвам стар, значи стар, но наистина стар, с бръчките, с побелелите коси, с мършавото лице, но със светъл дух, с бодро настроение и със здрави нокти, за да се задържа възможно най-дълго за тази проститутка живота, който - до доказване на противното - е все още най-хубавото нещо, което познавам."
Шарл Азнавур

Силно е както всички останали твои стихотворения, Рontis!
Прекрасен юлски ден!

ама не знаеш
как се случват сънищата в живота
и няма да успееш да узнаеш
всичките тези защота
знаеш ли сълзи горещи
в шепи нежно как се сбират
знаеш ли свойте пътеки
съдбите как си намират...
хич не ти трябва да знаеш
по ще лесно да желаш...

Знаеш ли колко е малка земята..
колкото капка в море от живот
колкото - толкова... истинска, кратка
пресътворена от глътка любов...