Постинг
13.09.2010 13:45 -
Отваяние
Автор: pontis
Категория: Поезия
Прочетен: 1963 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2010 13:49
Прочетен: 1963 Коментари: 9 Гласове:
9
Последна промяна: 13.09.2010 13:49
На глътки в жадна душа
изтънява, кипи и се стопява,
слива се с безкрайността,
измечтана под струите на дъжда.
Расте, като диамант върху изстиваща ръка.
На атоми се разтваря
умореното тяло на гневна луна
в игривите сенки на есента.
Ивици пясък носят утайка.
Малки късове остаряла съдба.
В детска шепа светят парчета стъкла.
Някъде може би никват цветя.
Обещание за младостта в топлата мараня.
Отдавна стъпкана трева,
и крехките корени, някога посадени,
поели нагоре към вечността.
в игривите сенки на есента "...магичност и истинност, покълнали под струите на дъжд, който може би никога не е валял...над изсъхнала трева пред прага на вечността...но притаени в една вечно жадна душа...
:)
цитирай:)
Не можем да спрем Живота, Стефане! И без нас, той пак ще продължи по пътя си към вечността... Радвам се, че си тук! :)))
цитирайСилно завръщане, Рontis!
Радвам се, че отново си тук!
цитирайРадвам се, че отново си тук!
...
цитирайРадвам се, че си тук! Липсваха ми твоите силни и емоционални стихотворения!
цитирайУспешна седмица!
цитирайПоздравления!
цитирайОбещание за младостта в топлата мараня.
Отдавна стъпкана трева,
и крехките корени, някога посадени,
поели нагоре към вечността
СТЪПКАНА ТРЕВА И ИДВА ПРОЗРЕНИЕТО, ЧЕ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ДУШАТА НИ СЕ ИЗВИСЯВА И ОТИВА НАГОРЕ...ИДВА МЪДРОСТТА..НАД НЕЩАТА ВЪПРЕКИ ВСИЧКО!
ДРУГОТО Е СУЕТА И ЗАХАРЕН ПАМУК И НИЩО НЕ ОСТАВА...
РАДВАМ СЕ НА ГЛЪТКАТА ВЪЗДУХ ДНЕС ДА ТЕ ЧЕТА..РАДВАМ СЕ! И ПОГЛЕДНИ В МОЯ БЛОГ РОЛ, В СИБИР И ЧАКАЙ ОТ МЕН ПОДАРЪК ..ДО ДВЕ СЕДМИЦИ!
ТИ МОЯ ГЛЪТКА СВОБОДА
Ти моя глътка свобода,
ту птица излитаща - възторг.
Ту клен вековен - мъдрост,
зареждаш ме с порция любов.
Ти моя глътка свобода,
шептиш, зовеш, желаеш.
И аз за миг при теб,
с очите твои, света откривам.
Ти моя глътка свобода
и сърцето бие с радост.
Очите ми искрят - лъчи
и аз с душата ти се сливам
С ОБИЧ И БЛАГОДАРНОСТ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайОтдавна стъпкана трева,
и крехките корени, някога посадени,
поели нагоре към вечността
СТЪПКАНА ТРЕВА И ИДВА ПРОЗРЕНИЕТО, ЧЕ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ДУШАТА НИ СЕ ИЗВИСЯВА И ОТИВА НАГОРЕ...ИДВА МЪДРОСТТА..НАД НЕЩАТА ВЪПРЕКИ ВСИЧКО!
ДРУГОТО Е СУЕТА И ЗАХАРЕН ПАМУК И НИЩО НЕ ОСТАВА...
РАДВАМ СЕ НА ГЛЪТКАТА ВЪЗДУХ ДНЕС ДА ТЕ ЧЕТА..РАДВАМ СЕ! И ПОГЛЕДНИ В МОЯ БЛОГ РОЛ, В СИБИР И ЧАКАЙ ОТ МЕН ПОДАРЪК ..ДО ДВЕ СЕДМИЦИ!
ТИ МОЯ ГЛЪТКА СВОБОДА
Ти моя глътка свобода,
ту птица излитаща - възторг.
Ту клен вековен - мъдрост,
зареждаш ме с порция любов.
Ти моя глътка свобода,
шептиш, зовеш, желаеш.
И аз за миг при теб,
с очите твои, света откривам.
Ти моя глътка свобода
и сърцето бие с радост.
Очите ми искрят - лъчи
и аз с душата ти се сливам
С ОБИЧ И БЛАГОДАРНОСТ ДЖУЛИЯ БЕЛ
9.
dushevno -
...
14.09.2010 12:17
14.09.2010 12:17
"На глътки в жадна душа
изтънява, кипи и се стопява,
слива се с безкрайността,
измечтана под струите на дъжда. "
не си оставяй жадна ти душата
със шепи тъй живота пий
намирай себе си в зората
и в стих отново се открий...
цитирайизтънява, кипи и се стопява,
слива се с безкрайността,
измечтана под струите на дъжда. "
не си оставяй жадна ти душата
със шепи тъй живота пий
намирай себе си в зората
и в стих отново се открий...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 23093
Блогрол
