Твоите... моите,

Мокри, нежни, горещи, някога...  там, в паметта.

Петно от цветя в света от самота.

В някакъв миг, в някакъв смисъл дори, наши.

 

Смисъл?

Едва ли ни трябва сега.

Уловен го изпуснахме като лятната светлина.

Късно е за играта на слънчеви зайчета.

 

Моите, и, естествено, твоите,

Най вече те ...

Винаги толкова добри, винаги истински,

винаги те.

 

Винаги?

Едва ли можеше да е така.  А дали?

Можеше да е пролетта.

Беше прекрасна и зимата. През есента.

 

Някога. Винаги те.

Не се безпокой.

Мисля, че са единствени.

Дори и така.

ТЯ ТЕ ЧАКА..ТОПЛА, НЕЖНА И ОБИЧНА..ТЯ..ОНАЗИ ЗА КОЯТО НАПИСА "ЗА НЯКОЛКО СТРЪКА ТРЕВА"... А ТЯ ТЕ ПОВИКА...
УСМИВКИ И ЗА ДВАМАТА...ОБИЧАМ ВИ!

С ОБИЧ ДЖУЛ