Армада de Dios

 

Хубава си така, моя мила,

с разпиляна безредно коса.

Изстъргвам от теб безпощадно

следите на мисълта.

 

Пия свещена вода

от дълбините прекрасни

на твоите нежни

недра.

 

Ще те погълна жадно,

ще прочета всичките ти

истини и заблуди.

В дивите плодове влюбен съм безвъзвратно.

 

Ще те науча и запаметя,

ще проследя очертанията бавно

от върховете на устните до меките ходила.

Ще те обичам до прага на лудостта.

 

Ще те превърна в божество,

в ерес, в оръжие, в бряг,

в победа, в последна схватка,

в истинска самота.

 

Безредно красива,

мъдра и справедлива,

моя любима,

армия с развети знамена.

 

И това е прекрасно, но...е безпредметно да коментирам, май.
Все едно ,чи Ви казвам мнението си на ЛС.Не публикувате коментарите ми.Вероятно Ви се струват тъповати.
ОК.Няма да Ви притеснявам повече.
Поздрави.Много чувство има във Вашата поезия.

БЕЗУМНО КРАСИВО И ЯКО!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Хубаво е човек да започне съботния ден с нещо такова!
Поздрави, Понтис! Хубави почивни дни ти желая.