В средата на времето спряло
намерих го точно сега.
Всъщност тогава,
сред капките на дъжда.

Държах му ръката и го целувах
в тайнството на нощта.
Мое то беше изцяло,
единствено на света.

 

Минаха много луни и слънца
се смениха.
Моето малко момиче
порастна.

Стискам му пръстите още,
когато вали през деня.
Призрачно мое момиче,
от онази страна.

Луните с дни се смениха.
Изсъхна дъжда.
Останаха само
иронията и същността.

Щастливото си момиче не разпозна
в мокрото небе,
необяснимо защо,
непорастналото момче.

 

Здрав бъди!

Невероятен си:) Поздрави за прекрасния стих, Pontis!

блажка заслужава такива хубави стихове

Има и добри новини. Започва сезонът на дъждовете, така че...:)

чудесен си! Душите знаят.

Поздрави и от мен, Рontis!
Интересни са ми твоите мисли и изразяването на чувства!
Прекрасен ден и успешна нова седмица за всички!