Под горящото слънце.

Отчаяно. В раните на съдбата

впил колене, с впряг неспокойни коне,

риещи бясно.

По пръстите в края.

Пулсиращ и ослепял

от блясъка съвършен, оцелял

в дъното на очите.

По всичките брегове

на непознати морета и светове.

По ивицата разполовяваща безкръвно

живота на две.

Ще те чакам в крайпътната кръчма

на времето безпощадно.

Когато поискаш, потъмнялото ресто

можеш да прибереш.

До вратите на храма,

сред преминаващи богове,

демони ще създавам- в себе си,

с последното острие.

Ще те чакам под капките едри

в спомена за дъжда.

Ако поискаш да ме намериш,

знаеш къде.

Някога, пак сред звездите,

в началото на нощта.