Позволяваш на вятъра да свири.
Докато спя.
Но упорито забраняваш
следващите гари.

Красив е преминаващият в прозорците ми
свят. Купето ми е бледо бежово.
Любимият ми за пътуването
цвят.

Насън е толкова красиво.
Шеговито бяло. В силуети.
Не чакаш никога в нощта на
отминаващите гари.

Навлизам в светлината - на тунелите.
И се досещам. Повече от скоростта.
Оставам там, където пожела.
По блясъка на релсите.

Стъклото прашно е. От парата. Или от газта
във атмосферата.
От часовия пояс, или от естеството
на пътуването.

Бежово е моят цвят. Наситено.
Върху гърба на времето записвам
промените
във разписанието.

Тунелите са точка на пресичане.
А цветовете са игра.
Събуди ме, когато стигна,
ако искаш. С пръсти по стъклото.
.