От онази, трептяща до синъо,

до виолетово, до глезените,

до хоризонта,

до лятото и всичко останало там.

В нея, бих още, сега или някога,

ти помниш ли как...

Всичко бих дал, ако имах

сега... Или някога пак.

Ако отново,

ако не бях,

ако можех да се пресегна

и да достигна.

Повърхността.

Огледално. На хиляди километри

от дни

наобратно.

Нали всичко е кръговрат.

Нали искаме да сме смъртни?

Нали има все пак някаква

логика безпощадна.

Вървим или спираме по средата.

Виолетово-синя, с вкус на море.

Вероятно от светлината.

До глезените. До хоризонта.