Когато пропуснеш залеза,

по-истинска е нощта,

сенките са по-дълги,

по-релефни - капките на дъжда.

Красиво е след залеза,

в тишината на зимата.

Снегът затрупва грижливо

Фугите на паважа.

Водата замръзва внезапно

в средата на едно изречение.

На вятъра изтръпват устните 

върху нечии колене.

Залезът е красив,

когато сънуваш.

Слънцето е очаквано кратко.

Снегът трупа вода студено и гладко.

След лятото – летящите в червеното

на дъгата се сливат

в линията на кръговрата.

В очакване на прошката и милостта.

Поизбеляла,

незабележимо по-бавно

се върти и окислява, в цвета на летящите,

в нечие тяло.

Пропускам дължината на сенките и камъните

в паважа.

Снегът ще се погрижи за подробностите в

пейзажа.

Облаците се гонят диво в едно остаряло

за обратно виждане огледало.