Нямам нужда от тях.

Удавям се в думи.

Едва ли те имат нужда от мене,

от моето време.

Греховно родени,

останали са, някъде,

защитени, може би,

в купчината прах ...

Ако са верни,

кратки или последни,

неискрени? Кой може да прецени.

Едва ли има значение.

Своеволни, неуловими,

Изплъзнати, може би груби.

И толкова несиметрични.

Правоверни?

Някой си ги е казал,

за някаква кауза.

Или ги е съчинил,

или забелязал, в съня.

Липсваш ми. Защо ли?

Когато те има и защото си.

Липсваш ми, защото те няма.

“А мислех си, че на моята улица слънцето спи”.